В нощта студена пак сме двама,

усещам мириса на хладна влага,

тишината в мрака ме докосва,

блясъкът в очите ти ме омагьосва.

Страхувам се да не те изгубя,

да се скриеш завинаги в мъглата,

страхувам се от самотата,

знай, без тебе мъртва е душата.

Дланта ти пареща ме топли,

но ръката ти сякаш се готви

да ме напусне и следа да остави,

там във мрака да ме забрави.

Събуждам се, а сърцето крещи:

"Ела, мили, тук се върни!"

Поглеждам леглото,там си ти -

сън било е, а моето ангелче спи.

Страхувам се от този сън,

плаша се от мъглата вън,

страхувам се да не се събудя

и в реалноста да те изгубя.