21 сент. 2010 г., 13:38

Кошмарна нощ

697 0 3

В шарена въртележка

дните еднакви се гонят.

Няма те. И ми е тежко.

А миговете се ронят

 

като сълзи светлосини,

прозрачни, много горещи.

Чакам нощта да отмине,

паля във транс всички свещи.

 

Глупаво се заричам,

че няма за тебе да страдам.

На нестинарка приличам -

боса из огъня бягам.

 

Сянката ти ме следва

като жестока магия.

Викам те - за последно!

От болка искам да вия.

 

Дъждът вали жалостиво

с някаква тиха тревога.

Да те запомням... не бива!

Да те забравя... не мога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...