Кошмарна нощ
В шарена въртележка
дните еднакви се гонят.
Няма те. И ми е тежко.
А миговете се ронят
като сълзи светлосини,
прозрачни, много горещи.
Чакам нощта да отмине,
паля във транс всички свещи.
Глупаво се заричам,
че няма за тебе да страдам.
На нестинарка приличам -
боса из огъня бягам.
Сянката ти ме следва
като жестока магия.
Викам те - за последно!
От болка искам да вия.
Дъждът вали жалостиво
с някаква тиха тревога.
Да те запомням... не бива!
Да те забравя... не мога!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
