15 дек. 2013 г., 22:16

Космически круиз

871 0 7

"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "


Валери Станков

 

Ще взема някой ден и аз    
една ракийка да изпия -
бил ханът близичко до Марс,
където Станков е ханджия.

Една чорбица да изям,
с препечена на грил филийка.
И без да крия - срам не срам,
да видя звездната ханджийка.

Как с рокличка от ленен плат
край масите чевръсто шета.
И как доволен и богат
с лулата си кади поета.

Ще пийна може би и две,
залисан в тишината звездна.
Ще хапна мелба със кафе
и тихичко ще си излезна.

Навън с космическо зебло
ще ме загърне тъмнината.
Ще си поръчам еНеЛО
и ще се върна на Земята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Леле колко еднакво мислим!!!

    Ти:

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."


    И аз (само че с по-предна дата

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    Сами, самотни, след някаква случка... се "загръщаме в зебло"... в "Космоса=Световете"... и забравени, сами, се връщаме в дома=Земята

    Да кажеш нещо по този въпрос, Мите???
    Твърде много припокривания!
    Как му се казва на това???
  • Усмихнато стихо и звезден уют! Хареса ми!
  • Усмихна ме това звездно пътешествие! Много ми хареса стиха! Поздрав!
  • !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...