15.12.2013 г., 22:16

Космически круиз

872 0 7

"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "


Валери Станков

 

Ще взема някой ден и аз    
една ракийка да изпия -
бил ханът близичко до Марс,
където Станков е ханджия.

Една чорбица да изям,
с препечена на грил филийка.
И без да крия - срам не срам,
да видя звездната ханджийка.

Как с рокличка от ленен плат
край масите чевръсто шета.
И как доволен и богат
с лулата си кади поета.

Ще пийна може би и две,
залисан в тишината звездна.
Ще хапна мелба със кафе
и тихичко ще си излезна.

Навън с космическо зебло
ще ме загърне тъмнината.
Ще си поръчам еНеЛО
и ще се върна на Земята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле колко еднакво мислим!!!

    Ти:

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."


    И аз (само че с по-предна дата

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    Сами, самотни, след някаква случка... се "загръщаме в зебло"... в "Космоса=Световете"... и забравени, сами, се връщаме в дома=Земята

    Да кажеш нещо по този въпрос, Мите???
    Твърде много припокривания!
    Как му се казва на това???
  • Усмихнато стихо и звезден уют! Хареса ми!
  • Усмихна ме това звездно пътешествие! Много ми хареса стиха! Поздрав!
  • !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....