Dec 15, 2013, 10:16 PM

Космически круиз

  Poetry
867 0 7

"Ще взема да отворя някой хан
на кръстопътя на вселените.
Чорба ще бъркам в черния казан –
ще храня хората – човечета – зелените. "


Валери Станков

 

Ще взема някой ден и аз    
една ракийка да изпия -
бил ханът близичко до Марс,
където Станков е ханджия.

Една чорбица да изям,
с препечена на грил филийка.
И без да крия - срам не срам,
да видя звездната ханджийка.

Как с рокличка от ленен плат
край масите чевръсто шета.
И как доволен и богат
с лулата си кади поета.

Ще пийна може би и две,
залисан в тишината звездна.
Ще хапна мелба със кафе
и тихичко ще си излезна.

Навън с космическо зебло
ще ме загърне тъмнината.
Ще си поръчам еНеЛО
и ще се върна на Земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леле колко еднакво мислим!!!

    Ти:

    "Навън с космическо зебло
    ще ме загърне тъмнината.
    Ще си поръчам еНеЛО
    и ще се върна на Земята."


    И аз (само че с по-предна дата

    "И пак душата ми, без дъх, без ехо,
    загръща се в прокъсано зебло,
    и тръгва бавно покрай Световете,
    забравили за нейната любов..."

    Сами, самотни, след някаква случка... се "загръщаме в зебло"... в "Космоса=Световете"... и забравени, сами, се връщаме в дома=Земята

    Да кажеш нещо по този въпрос, Мите???
    Твърде много припокривания!
    Как му се казва на това???
  • Усмихнато стихо и звезден уют! Хареса ми!
  • Усмихна ме това звездно пътешествие! Много ми хареса стиха! Поздрав!
  • !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...