Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!

Небето - твой престол удобен,

а звездите са придворци.

Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?

Как не взираш се във сетния им валс?

Изгарят и забиват се с ключалката ти на земята.

Само щом умрат накрая - връщат се при тебе...

Ала ще ги вземеш ли да служат,

или ще ги пуснеш да ни гледат как се мъчим?

Надеждата искри в очите ми, когато ги погледна,

само дето ми се смеят с пълно гърло и зачакват.

Няма да те пусна никога да полетиш.

Няма да те пусна да се продадеш на Бога.

Нито да се скриеш в някоя лагуна,

ще те стискам силно и ще бдя над тебе,

до мига, във който изковат

и моята верига

Tuffyluv