6.04.2024 г., 22:57

Космос

579 0 0

Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!

Небето - твой престол удобен,

а звездите са придворци.

 

Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?

Как не взираш се във сетния им валс?

Изгарят и забиват се с ключалката ти на земята.

Само щом умрат накрая - връщат се при тебе...

 

Ала ще ги вземеш ли да служат,

или ще ги пуснеш да ни гледат как се мъчим?

Надеждата искри в очите ми, когато ги погледна,

само дето ми се смеят с пълно гърло и зачакват.

 

Няма да те пусна никога да полетиш.

Няма да те пусна да се продадеш на Бога.

Нито да се скриеш в някоя лагуна,

ще те стискам силно и ще бдя над тебе,

до мига, във който изковат

и моята верига

 

Tuffyluv

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...