Apr 6, 2024, 10:57 PM

Космос

585 0 0

Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!

Небето - твой престол удобен,

а звездите са придворци.

 

Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?

Как не взираш се във сетния им валс?

Изгарят и забиват се с ключалката ти на земята.

Само щом умрат накрая - връщат се при тебе...

 

Ала ще ги вземеш ли да служат,

или ще ги пуснеш да ни гледат как се мъчим?

Надеждата искри в очите ми, когато ги погледна,

само дето ми се смеят с пълно гърло и зачакват.

 

Няма да те пусна никога да полетиш.

Няма да те пусна да се продадеш на Бога.

Нито да се скриеш в някоя лагуна,

ще те стискам силно и ще бдя над тебе,

до мига, във който изковат

и моята верига

 

Tuffyluv

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамян Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...