Космоса да посетя
В главата ми е всичко подредено,
в хаоса местата на мечтите знам.
От надеждите ми, ярко осветена,
една мечта не знам защо е там.
А тя все по-ярко в синьо свети,
мира не ми дава, да съм там.
За нея няма кой да се досети...
ще ме обвинят във лудост, знам.
Отдавна тя във мене си живее,
в сияние космическо кръжи.
Да я осъществя понякога беснее,
от нетърпение дори си тихичко ръмжи.
И ето че почти надежда вече има,
на балон прилича, казва се "Нептун".
От ръба на космоса планетата да видя...
Земята да прегърна с поглед на тайфун.
И още няколко мечти си имам,
но те са земни, мънички неща.
Дано да бъда след години силна...
В дланта си синята планета да държа.
23.09.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
