Sep 24, 2020, 10:22 AM  

Космоса да посетя 

  Poetry » Humour, Landscape, Phylosophy, Civilian, Other
845 1 2

В главата ми е всичко подредено,
в хаоса местата на мечтите знам.
От надеждите ми, ярко осветена,
една мечта не знам защо е там.

А тя все по-ярко в синьо свети,
мира не ми дава, да съм там.
За нея няма кой да се досети...
ще ме обвинят във лудост, знам.

Отдавна тя във мене си живее,
в сияние космическо кръжи.
Да я осъществя понякога беснее,
от нетърпение дори си тихичко ръмжи.

И ето че почти надежда вече има,
на балон прилича, казва се "Нептун".
От ръба на космоса планетата да видя...
Земята да прегърна с поглед на тайфун.

И още няколко мечти си имам,
но те са земни, мънички неща.
Дано да бъда след години силна...

В дланта си синята планета да държа.



23.09.2020г.
 

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??