Котешка Съдба

Стихотворението се посвещава на всички бургаски бездомничета, измъчвани и отровени в началото на февруари

https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html

Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана блуза,
На пейка във парка, до морския бряг,
Седях и приказвах със стар котарак.

Загледан в морето и скрит в полумрака,
Бе станал бъбрив с възрастта котарака.
Запитах го, как се оправя в нощта
със всичките котешки трудни неща:

"Ти спиш под звездите и често си болен,
 Но в същото време – щастлив и доволен.  
 Докато човекът парите си смята
 И тръпне от страх, да не дойде белята."

"Ний, котките, имаме тайна голяма,
 Че всичко е днес, и че утре го няма!
 Защо ни е скръб, суета и надежда,
 Докато играем си с топката с прежда.

 Щастлив съм, че просто си гледам морето,
 И с теб си говоря, мерси за което.
 Приспи ми се – лягам, събудя се – ставам.
 В момента девети живот доживявам."

"Добре, представи си – съдбата сурова
 Причака те утре в чинийка с отрова!"
"Човече, отново си в грешка голяма –
 Забравяш че утре за котките няма!"

Мария Дунева

13.02.2025