18.02.2025 г., 8:34

Котешка Съдба

458 0 0

Стихотворението се посвещава на всички бургаски бездомничета, измъчвани и отровени в началото на февруари

 

https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html

 

Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана блуза,
На пейка във парка, до морския бряг,
Седях и приказвах със стар котарак.

 

Загледан в морето и скрит в полумрака,
Бе станал бъбрив с възрастта котарака.
Запитах го, как се оправя в нощта
със всичките котешки трудни неща:

 

"Ти спиш под звездите и често си болен,
 Но в същото време – щастлив и доволен.  
 Докато човекът парите си смята
 И тръпне от страх, да не дойде белята."

 

"Ний, котките, имаме тайна голяма,
 Че всичко е днес, и че утре го няма!
 Защо ни е скръб, суета и надежда,
 Докато играем си с топката с прежда.

 

 Щастлив съм, че просто си гледам морето,
 И с теб си говоря, мерси за което.
 Приспи ми се – лягам, събудя се – ставам.
 В момента девети живот доживявам."

 

"Добре, представи си – съдбата сурова
 Причака те утре в чинийка с отрова!"
"Човече, отново си в грешка голяма –
 Забравяш че утре за котките няма!"

 

Мария Дунева

13.02.2025

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...