Котешка Съдба
Стихотворението се посвещава на всички бургаски бездомничета, измъчвани и отровени в началото на февруари
https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html
Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана блуза,
На пейка във парка, до морския бряг,
Седях и приказвах със стар котарак.
Загледан в морето и скрит в полумрака,
Бе станал бъбрив с възрастта котарака.
Запитах го, как се оправя в нощта
със всичките котешки трудни неща:
"Ти спиш под звездите и често си болен,
Но в същото време – щастлив и доволен.
Докато човекът парите си смята
И тръпне от страх, да не дойде белята."
"Ний, котките, имаме тайна голяма,
Че всичко е днес, и че утре го няма!
Защо ни е скръб, суета и надежда,
Докато играем си с топката с прежда.
Щастлив съм, че просто си гледам морето,
И с теб си говоря, мерси за което.
Приспи ми се – лягам, събудя се – ставам.
В момента девети живот доживявам."
"Добре, представи си – съдбата сурова
Причака те утре в чинийка с отрова!"
"Човече, отново си в грешка голяма –
Забравяш че утре за котките няма!"
Мария Дунева
13.02.2025