27 мая 2017 г., 09:48  

Котешка тегоба

1.5K 0 3

Котенцето Белоснежко
мяука тъжно и се жали,
а под пъстрата му дрешка
лъскат кожени сандали.

 

С красна джувка на ухото
и оскубани мустаци,
скрило се е под леглото
и ридай над участта си.

 

"Аз герой съм баснословен
и за мишките заплаха,
ала в този час тегобен
как тъй с мен се подиграха?

 

Хрумнало и е на Мими
и без много да се май,
в дрешки женски подреди ме
с куклите да пия чай.

 

После с цветните боички
час ме гони, без да спира,
за учудване на всички,
ноктите да ми лакира.

 

Във борба неравностойна,
с нос одран проплака тя
и след тази сцена бойна
съм наказан без храна..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...