27 мая 2017 г., 09:48  

Котешка тегоба

1.4K 0 3

Котенцето Белоснежко
мяука тъжно и се жали,
а под пъстрата му дрешка
лъскат кожени сандали.

 

С красна джувка на ухото
и оскубани мустаци,
скрило се е под леглото
и ридай над участта си.

 

"Аз герой съм баснословен
и за мишките заплаха,
ала в този час тегобен
как тъй с мен се подиграха?

 

Хрумнало и е на Мими
и без много да се май,
в дрешки женски подреди ме
с куклите да пия чай.

 

После с цветните боички
час ме гони, без да спира,
за учудване на всички,
ноктите да ми лакира.

 

Във борба неравностойна,
с нос одран проплака тя
и след тази сцена бойна
съм наказан без храна..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...