Котешка тегоба

27.05.2017 г., 9:48 ч. 2017-05-27T10:41:49+03:00

Поезия » За деца

868 0 3

Котенцето Белоснежко
мяука тъжно и се жали,
а под пъстрата му дрешка
лъскат кожени сандали.

С красна джувка на ухото
и оскубани мустаци,
скрило се е под леглото
и ридай над участта си.

"Аз герой съм баснословен
и за мишките заплаха,
ала в този час тегобен
как тъй с мен се подиграха?

Хрумнало и е на Мими
и без много да се май,
в дрешки женски подреди ме
с куклите да пия чай.

После с цветните боички
час ме гони, без да спира,
за учудване на всички,
ноктите да ми лакира.

Във борба неравностойна,
с нос одран проплака тя
и след тази сцена бойна
съм наказан без храна..."

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-05-27T23:42:03+03:00

Благодаря, че прочетохте, Жанет, Маргарита! Да, изяла съм едно "е", редактирах го
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-05-27T11:19:28+03:00

О, милото котенце! Хем пострадало, хем без храна наказано!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-05-27T10:06:14+03:00

Много са ти сладки детските стихчовци
( скрило се Е, може би? )