27.05.2017 г., 9:48  

Котешка тегоба

1.4K 0 3

Котенцето Белоснежко
мяука тъжно и се жали,
а под пъстрата му дрешка
лъскат кожени сандали.

 

С красна джувка на ухото
и оскубани мустаци,
скрило се е под леглото
и ридай над участта си.

 

"Аз герой съм баснословен
и за мишките заплаха,
ала в този час тегобен
как тъй с мен се подиграха?

 

Хрумнало и е на Мими
и без много да се май,
в дрешки женски подреди ме
с куклите да пия чай.

 

После с цветните боички
час ме гони, без да спира,
за учудване на всички,
ноктите да ми лакира.

 

Във борба неравностойна,
с нос одран проплака тя
и след тази сцена бойна
съм наказан без храна..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...