Коя си ти, че с думи ме плени                   

и огнен смут в сърцето вся ми?                

Събуди чувства луди ти                            

и хвърли ме във пламък.                           

Коя си ти – не искам да те знам,              

не чакам знак, не прося милостта ти!

Но в нощите с внезапен плам                   

ти идваш пак в съня ми...                          

Коя си ти? И в кой ли светъл кът             

да търся аз – очите ти да зърна!              

И като в луд водовъртеж                           

със страст да те обгърна...                                 

Коя си?...