Коя си?

Poetry » Love

1.3K 0 1

Коя си ти, че с думи ме плени

и огнен смут в сърцето вся ми?

Събуди чувства луди ти

и хвърли ме във пламък.

Коя си ти – не искам да те знам,

не чакам знак, не прося милостта ти!

Но в нощите с внезапен плам

ти идваш пак в съня ми...

Коя си ти? И в кой ли светъл кът

да търся аз – очите ти да зърна!

И като в луд водовъртеж

със страст да те обгърна...

Коя си?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0