Коя си?
Коя си ти, че с думи ме плени
и огнен смут в сърцето вся ми?
Събуди чувства луди ти
и хвърли ме във пламък.
Коя си ти – не искам да те знам,
не чакам знак, не прося милостта ти!
Но в нощите с внезапен плам
ти идваш пак в съня ми...
Коя си ти? И в кой ли светъл кът
да търся аз – очите ти да зърна!
И като в луд водовъртеж
със страст да те обгърна...
Коя си?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени
