23 февр. 2010 г., 22:58

Коя си?

1K 0 1

Защо отново си сама?
Защо стоиш сама във мрака?
Харесва ли ти тази тъмнина?
Без отговор оставяш ме да чакам.
До тебе искам да се приближа,
но страхувам се дали не хапеш.
Страхувам се от близоста
на свой познат... на свой приятел.
Защо? Ще ме попиташ ти,
че кой страхува се от близък,
или от някой, когото обича.
Какъв приятел ще си ти,
ако не споделиш и сълзите му
и онези тежки дни, които го
сполитат.
Приятел ли? Излъгах те...
но бих направил за приятел всичко.
Страхувам се от истинското ти лице,
страхувам се дали не си този, за когото
те мисля.
Помръдна... сякаш ме гледаш право във очите,
черна сянка, черен образ само си пред мен,
но знам, че си момиче.
Изведнъж проблесна светлина и сякаш
слънцето намери процеп и отново светна,
сякаш нощта се смени със деня и лицето
ти пред мене грейна.
Огледален блясък, това си ти,
но вътрешно аз знаех, че няма друга,
друга, която на мен толкова да прилича.
Това съм аз - тази, която се страхува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...