Коя си?

Защо отново си сама?
Защо стоиш сама във мрака?
Харесва ли ти тази тъмнина?
Без отговор оставяш ме да чакам.
До тебе искам да се приближа,
но страхувам се дали не хапеш.
Страхувам се от близоста
на свой познат... на свой приятел.
Защо? Ще ме попиташ ти,
че кой страхува се от близък,
или от някой, когото обича.
Какъв приятел ще си ти,
ако не споделиш и сълзите му
и онези тежки дни, които го
сполитат.
Приятел ли? Излъгах те...
но бих направил за приятел всичко.
Страхувам се от истинското ти лице,
страхувам се дали не си този, за когото
те мисля.
Помръдна... сякаш ме гледаш право във очите,
черна сянка, черен образ само си пред мен,
но знам, че си момиче.
Изведнъж проблесна светлина и сякаш
слънцето намери процеп и отново светна,
сякаш нощта се смени със деня и лицето
ти пред мене грейна.
Огледален блясък, това си ти,
но вътрешно аз знаех, че няма друга,
друга, която на мен толкова да прилича.
Това съм аз - тази, която се страхува!