27 февр. 2020 г., 00:13

Крадец на сърца

798 0 0

 

Срещнах пътьом Крадец на сърца -

не разбрах как така го подминах.

В две големи очи-езерца

се огледа небесното синьо.

 

В две ръце се усмихна дъга,

от дъждовни капчуци изгряла.

Сякаш някак така, на шега,

се разбърза и зимата бяла.

 

Сторих крачка напред и замрях,

не разбрах как изгубих сърцето си.

Пламна обич, подобно заря -

неусетно бе станало светло…

 

Беше само… Крадец на сърца.

Продължих на лицето с усмивка.

Шах и мат с безсловесния цар!

А оказа се, че съм щастливка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...