27 февр. 2020 г., 00:13

Крадец на сърца

804 0 0

 

Срещнах пътьом Крадец на сърца -

не разбрах как така го подминах.

В две големи очи-езерца

се огледа небесното синьо.

 

В две ръце се усмихна дъга,

от дъждовни капчуци изгряла.

Сякаш някак така, на шега,

се разбърза и зимата бяла.

 

Сторих крачка напред и замрях,

не разбрах как изгубих сърцето си.

Пламна обич, подобно заря -

неусетно бе станало светло…

 

Беше само… Крадец на сърца.

Продължих на лицето с усмивка.

Шах и мат с безсловесния цар!

А оказа се, че съм щастливка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...