Срещнах пътьом Крадец на сърца -

не разбрах как така го подминах.

В две големи очи-езерца

се огледа небесното синьо.

В две ръце се усмихна дъга,

от дъждовни капчуци изгряла.

Сякаш някак така, на шега,

се разбърза и зимата бяла.

Сторих крачка напред и замрях,

не разбрах как изгубих сърцето си.

Пламна обич, подобно заря -

неусетно бе станало светло…

Беше само… Крадец на сърца.

Продължих на лицето с усмивка.

Шах и мат с безсловесния цар!

А оказа се, че съм щастливка.