4 мар. 2012 г., 23:54

Край

1K 0 1

 

  

  Плаках, блъсках, крещях...

  Освободих се...

  Всичко свърши!

  И какво от това, че съм сама сега?!

  Не страдам...

  Животът е един миг, аз изживях своя...

  Не съжалявам...

  Не бягам...

  Не отричам...

  Сега мога да полетя, не се нуждая от крилете ти!

  Мога да обичам отново...

  Мога да се усмихвам...

   Не се страхувам...

   Силна съм.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И с някоя друга рима щеше да стане по-красив стиха ти.Но от моя гледна точка ми харесва!Продължавай да твориш!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...