4.03.2012 г., 23:54

Край

1K 0 1

 

  

  Плаках, блъсках, крещях...

  Освободих се...

  Всичко свърши!

  И какво от това, че съм сама сега?!

  Не страдам...

  Животът е един миг, аз изживях своя...

  Не съжалявам...

  Не бягам...

  Не отричам...

  Сега мога да полетя, не се нуждая от крилете ти!

  Мога да обичам отново...

  Мога да се усмихвам...

   Не се страхувам...

   Силна съм.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И с някоя друга рима щеше да стане по-красив стиха ти.Но от моя гледна точка ми харесва!Продължавай да твориш!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...