4.03.2012 г., 23:54

Край

1K 0 1

 

  

  Плаках, блъсках, крещях...

  Освободих се...

  Всичко свърши!

  И какво от това, че съм сама сега?!

  Не страдам...

  Животът е един миг, аз изживях своя...

  Не съжалявам...

  Не бягам...

  Не отричам...

  Сега мога да полетя, не се нуждая от крилете ти!

  Мога да обичам отново...

  Мога да се усмихвам...

   Не се страхувам...

   Силна съм.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И с някоя друга рима щеше да стане по-красив стиха ти.Но от моя гледна точка ми харесва!Продължавай да твориш!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...