Край

Poetry » Love

1K 0 1

Плаках, блъсках, крещях...

Освободих се...

Всичко свърши!

И какво от това, че съм сама сега?!

Не страдам...

Животът е един миг, аз изживях своя...

Не съжалявам...

Не бягам...

Не отричам...

Сега мога да полетя, не се нуждая от крилете ти!

Мога да обичам отново...

Мога да се усмихвам...

Не се страхувам...

Силна съм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vancheto13 (Иваничка Петкова)

И с някоя друга рима щеше да стане по-красив стиха ти.Но от моя гледна точка ми харесва!Продължавай да твориш!

2012-03-05T10:12:14+02:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0