Плаках, блъсках, крещях...
Освободих се...
Всичко свърши!
И какво от това, че съм сама сега?!
Не страдам...
Животът е един миг, аз изживях своя...
Не съжалявам...
Не бягам...
Не отричам...
Сега мога да полетя, не се нуждая от крилете ти!
Мога да обичам отново...
Мога да се усмихвам...
Не се страхувам...
Силна съм.
© Михаела All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
