Край

26 окт. 2009 г., 02:28

Поэзия

788 0 0

Край
И ето краят дойде,
а сега накъде?
Къде да се дяне
мойто сърце?

В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотна,
със спомена свиден.

За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.

Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ
тихичко шепне.

Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.

Край

Свързани произведения

Комментарии

Предложения