Край
1K
0
0
Край
И ето краят дойде,
а сега накъде?
Къде да се дяне
мойто сърце?
В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотна,
със спомена свиден.
За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.
Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ
тихичко шепне.
Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
