Oct 26, 2009, 2:28 AM

Край

Poetry

1K 0 0

Край
И ето краят дойде,
а сега накъде?
Къде да се дяне
мойто сърце?

В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотна,
със спомена свиден.

За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.

Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ
тихичко шепне.

Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0