Край
Край
И ето краят дойде,
а сега накъде?
Къде да се дяне
мойто сърце?
В сънища тихи и топли,
без твойта усмивка
заспивам самотна,
със спомена свиден.
За отминали дни,
отминали срещи.
Пропилени мечти,
пропиляна любов.
Но спомена свиден,
не забравя сърцето.
И в тихата нощ
тихичко шепне.
Твоето име,
твоята страст,
твоята същност,
от която
отрекох се аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени