Край
Облаци сиви бавно се движат,
свещта самотно гори,
гърдите спират да дишат,
сърцето спира дори.
Тежка пада нощта,
тежки клепачите падат,
навън се сипе дъждът.
Луната тихичко страда.
Гръм разкъсва небето,
светлината я няма обаче,
отдавна е спряло сърцето,
душата започва да плаче.
Свещта самотно догаря,
тръгва си бавно нощта.
Черна врата се отваря –
загива и тази мечта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велин Все права защищены
