rocker (Велин)
154 2821
24.06.2009 г., 0:45 ч.

Край 

  Поезия
591 0 14

Облаци сиви бавно се движат,

свещта самотно гори,

гърдите спират да дишат,

сърцето спира дори.

 

Тежка пада нощта,

тежки клепачите падат,

навън се сипе дъждът.

 Луната тихичко страда.

 

Гръм разкъсва небето,

светлината я няма обаче,

отдавна е спряло сърцето,

душата започва да плаче.

 

Свещта самотно догаря,

тръгва си бавно нощта.

Черна врата се отваря –

загива и тази мечта!

© Велин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...Момента си е момент,носи със себе си интерсни вълнения!Запечатано в стих става откровение!И тук ме впечатли!Поздравления!...
  • Добро е!
  • Всяка постигната мечта, вече не е мечта. Дано да са ти повече постигнатите!
  • Говорим за една мечта, не за всички!!!
  • Много тъмно и песимистично..

    Черна врата се отваря –
    загива и тази мечта!
    .....
    Накъде без мечти ??
  • Тежък стих, хареса ми!
  • Съжалявам Душко, не исках!
    Тази тъга си е само моя, не искам никого в нея да въвличам!
    Прав си Бароне, но има и такива моменти!
  • Прекрасно...
  • След черна нощ настъпва ден,
    а мечтите ни не могат да загинат,
    живота наш е бил благословен,
    така, че тягостните нощи да отминат.
  • Ехей, Братле, дай го по-ведро, с тези облаци над теб и в теб, направо ме стъжни! А сърцето ти е наред...след тези стихове. Ваше Благородие
  • Много красиво!
  • Не,мечтата остава ,но в онова пространство,което е така незабележимо и осезаемо за нас и се връща преродена с нов облик и с нова надежда-една още по-добра мечта-реалност!
  • Красиво... Ти пишеш много хубави неща, всичко твои стихове ми харесват много... Продължавай все така... =)
  • не е лошо
Предложения
: ??:??