Край

Jun 24, 2009, 12:45 AM

Poetry

647 0 14

Облаци сиви бавно се движат,
свещта самотно гори,
гърдите спират да дишат,
сърцето спира дори.
Тежка пада нощта,
тежки клепачите падат,
навън се сипе дъждът.
Луната тихичко страда.
Гръм разкъсва небето,
светлината я няма обаче,
отдавна е спряло сърцето,
душата започва да плаче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Край

Искате да прочетете повече?

Random works