Jun 24, 2009, 12:45 AM

Край

  Poetry
765 0 14

Облаци сиви бавно се движат,

свещта самотно гори,

гърдите спират да дишат,

сърцето спира дори.

 

Тежка пада нощта,

тежки клепачите падат,

навън се сипе дъждът.

 Луната тихичко страда.

 

Гръм разкъсва небето,

светлината я няма обаче,

отдавна е спряло сърцето,

душата започва да плаче.

 

Свещта самотно догаря,

тръгва си бавно нощта.

Черна врата се отваря –

загива и тази мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Момента си е момент,носи със себе си интерсни вълнения!Запечатано в стих става откровение!И тук ме впечатли!Поздравления!...
  • Добро е!
  • Всяка постигната мечта, вече не е мечта. Дано да са ти повече постигнатите!
  • Говорим за една мечта, не за всички!!!
  • Много тъмно и песимистично..

    Черна врата се отваря –
    загива и тази мечта!
    .....
    Накъде без мечти ??

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...