И някак си... премина.
През мен, през хилядите спомени,
през миговете на раздяла
и онези със мечти.
Разкъса ме на мънички парченца,
белязани от купчина сълзи.
И лутат се останки от любов...
и търсят те...
но няма вече навес да ги подслони.
Отдавна изгоряха всички мостове,
които сътворихме с лъжи.
Но не... почакай... спри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация