Край
663
0
0
И някак си... премина.
През мен, през хилядите спомени,
през миговете на раздяла
и онези със мечти.
Разкъса ме на мънички парченца,
белязани от купчина сълзи.
И лутат се останки от любов...
и търсят те...
но няма вече навес да ги подслони.
Отдавна изгоряха всички мостове,
които сътворихме с лъжи.
Но не... почакай... спри.
Не виждаш ли,
че всичко е илюзия...
Една илюзия успя да ни опустоши.
Когато всичко друго бе неистинско,
безсмисленото, някак си ни прекрои.
Не знам дори дали това е краят.
Една любов не бива толкоз тихо да умре.
Събуждам се... и знам...
не може никой вече да ме приюти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
