И някак си... премина.

През мен, през хилядите спомени,

през миговете на раздяла

и онези със мечти.

Разкъса ме на мънички парченца,

белязани от купчина сълзи.

И лутат се останки от любов...

и търсят те...

но няма вече навес да ги подслони.

Отдавна изгоряха всички мостове,

които сътворихме с лъжи.

Но не... почакай... спри.

Не виждаш ли,

че всичко е илюзия...

Една илюзия успя да ни опустоши.

Когато всичко друго бе неистинско,

безсмисленото,  някак си ни прекрои.

Не знам дори дали това е краят.

Една любов не бива толкоз тихо да умре.

Събуждам се... и знам...

не може никой вече да ме приюти.