11 мая 2007 г., 11:00

Крайбрежно

845 0 12
С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.

Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.

Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.

И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...