11 мая 2007 г., 11:00

Крайбрежно

848 0 12
С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.

Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.

Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.

И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Драгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...