May 11, 2007, 11:00 AM

Крайбрежно

  Poetry
840 0 12
С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.

Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.

Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.

И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Драгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...