11.05.2007 г., 11:00

Крайбрежно

839 0 12
С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.

Изконната същност на вятъра
(наемно участваш във крясъка)
принуди вълните престорено
да се отдръпнат от пясъка.

Красивата тайна на Смисъла,
вплетен във този пейзаж,
е моето плажно присъствие
в семпъл щрих, в плах саботаж.

И цялата тази обзорност,
словесната тука от мен,
е само обвивка на чувствата,
в които се рея вглъбен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...