28 янв. 2009 г., 08:14

Крайна мярка

992 1 12
Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.

Влизам аз във църква
(нередовно ходя).
Нещо да не сбъркам,
кафето - на входа.

Да изстине, викам,
докато съм в храма.
Връщам се и - никой.
Чашката я няма.

И във коша празно.
Няма я. Знамение!
Много точно казано:
дявол да я вземе.

Дяволът е! Тук е,
със и без копита.
Ама да се пукне,
мене ако питат.

Кръст в носа му време
и с тамян го пъдим,
но последно време
много се навъди.

Мисълта е тая:
утре като дойда,
там да му оставя
книжката си, мойта.

Стихчета предлагам,
като крайна мярка.
Час-два, предполагам,
няма да се мярка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...