28 янв. 2009 г., 08:14

Крайна мярка

994 1 12
Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.

Влизам аз във църква
(нередовно ходя).
Нещо да не сбъркам,
кафето - на входа.

Да изстине, викам,
докато съм в храма.
Връщам се и - никой.
Чашката я няма.

И във коша празно.
Няма я. Знамение!
Много точно казано:
дявол да я вземе.

Дяволът е! Тук е,
със и без копита.
Ама да се пукне,
мене ако питат.

Кръст в носа му време
и с тамян го пъдим,
но последно време
много се навъди.

Мисълта е тая:
утре като дойда,
там да му оставя
книжката си, мойта.

Стихчета предлагам,
като крайна мярка.
Час-два, предполагам,
няма да се мярка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...