Крайна мярка
Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.
Влизам аз във църква
(нередовно ходя).
Нещо да не сбъркам,
кафето - на входа.
Да изстине, викам,
докато съм в храма.
Връщам се и - никой.
Чашката я няма.
И във коша празно.
Няма я. Знамение!
Много точно казано:
дявол да я вземе.
Дяволът е! Тук е,
със и без копита.
Ама да се пукне,
мене ако питат.
Кръст в носа му време
и с тамян го пъдим,
но последно време
много се навъди.
Мисълта е тая:
утре като дойда,
там да му оставя
книжката си, мойта.
Стихчета предлагам,
като крайна мярка.
Час-два, предполагам,
няма да се мярка.
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.
Влизам аз във църква
(нередовно ходя).
Нещо да не сбъркам,
кафето - на входа.
Да изстине, викам,
докато съм в храма.
Връщам се и - никой.
Чашката я няма.
И във коша празно.
Няма я. Знамение!
Много точно казано:
дявол да я вземе.
Дяволът е! Тук е,
със и без копита.
Ама да се пукне,
мене ако питат.
Кръст в носа му време
и с тамян го пъдим,
но последно време
много се навъди.
Мисълта е тая:
утре като дойда,
там да му оставя
книжката си, мойта.
Стихчета предлагам,
като крайна мярка.
Час-два, предполагам,
няма да се мярка.
© Райчо Русев All rights reserved.
