28.01.2009 г., 8:14 ч.

Крайна мярка 

  Поезия » Хумористична
782 1 12
Чудо ли, не е ли -
случи ми се просто.
Нито бе неделя,
нито бяха пости.

Влизам аз във църква
(нередовно ходя).
Нещо да не сбъркам,
кафето - на входа.

Да изстине, викам,
докато съм в храма.
Връщам се и - никой.
Чашката я няма.

И във коша празно.
Няма я. Знамение!
Много точно казано:
дявол да я вземе.

Дяволът е! Тук е,
със и без копита.
Ама да се пукне,
мене ако питат.

Кръст в носа му време
и с тамян го пъдим,
но последно време
много се навъди.

Мисълта е тая:
утре като дойда,
там да му оставя
книжката си, мойта.

Стихчета предлагам,
като крайна мярка.
Час-два, предполагам,
няма да се мярка.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??