Със две очи, като небето,
и устни само за любов.
Коси с вълни, като морето.
Със две ръце - иконен зов.
Сърцето ти, като вселена.
С душа богата и с финес.
Красива си, като Елена -
от древна Троя, та до днес.
Та ти си милата съпруга
и ти си майката добра.
И ти - любовницата друга...
И все сте нашата съдба.
И тука вляво - във сърцето,
светлее мъжкият олтар.
Ти идваш, мила, от небето
и ставаш неговият цар!
© Никола Апостолов Все права защищены