Със две очи, като небето,
и устни само за любов.
Коси с вълни, като морето.
Със две ръце - иконен зов.
Сърцето ти, като вселена.
С душа богата и с финес.
Красива си, като Елена -
от древна Троя, та до днес.
Та ти си милата съпруга
и ти си майката добра.
И ти - любовницата друга...
И все сте нашата съдба.
И тука вляво - във сърцето,
светлее мъжкият олтар.
Ти идваш, мила, от небето
и ставаш неговият цар!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
