2 февр. 2007 г., 01:32

КРАСОТА

957 0 3
КРАСОТА

Занизаха се дните ни отново –

все същият рефрен.

Дали ще има дъжд

или пък  слънцето изгрява,

към думите ме връща

потребността да бъда

онази, другата – усмихнатата Аз.

И ето – днес ще ти разкажа

това, което не разбирах до сега.

Не съм избирала да бъда,

това което всъщност съм сега.

Шега ли беше или грешка –

не е най-важното нали?

Защото в думите откривам

загубената нявга красота.

И затова ти я дарявам –

да бъде част от твоя свят.

Не искам нищо във замяна –

бъди такъв, какъвто си.

Не се изменяй,

просто приеми ме!

Далечна или близка – дари ме

с възможността да съм добра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...