Feb 2, 2007, 1:32 AM

КРАСОТА

  Poetry
954 0 3
КРАСОТА

Занизаха се дните ни отново –

все същият рефрен.

Дали ще има дъжд

или пък  слънцето изгрява,

към думите ме връща

потребността да бъда

онази, другата – усмихнатата Аз.

И ето – днес ще ти разкажа

това, което не разбирах до сега.

Не съм избирала да бъда,

това което всъщност съм сега.

Шега ли беше или грешка –

не е най-важното нали?

Защото в думите откривам

загубената нявга красота.

И затова ти я дарявам –

да бъде част от твоя свят.

Не искам нищо във замяна –

бъди такъв, какъвто си.

Не се изменяй,

просто приеми ме!

Далечна или близка – дари ме

с възможността да съм добра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...