Красота
Светът замръзна,
но чувам тишината
и гръб обърнах
на бягството и самотата.
Един момент,
за който да се сещам,
от радост тръпна,
при всяка наша среща.
Със теб е друго,
някак по-различно,
приятно, лудо,
искрено и лично.
Сърцето бие
за твоите целувки,
това сме ние
без никакви преструвки.
Една искра,
запалена вовеки,
една мечта,
сънувана от всеки.
Един човек,
преглътнал стари рани,
последен стих,
за тебе, мила Ани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живко Енев Все права защищены
