19.02.2012 г., 15:11 ч.
Красота
Светът замръзна,
но чувам тишината
и гръб обърнах
на бягството и самотата.
Един момент,
за който да се сещам,
от радост тръпна,
при всяка наша среща.
Със теб е друго,
някак по-различно,
приятно, лудо,
искрено и лично.
Сърцето бие
за твоите целувки,
това сме ние
без никакви преструвки.
Една искра,
запалена вовеки,
една мечта,
сънувана от всеки.
Един човек,
преглътнал стари рани,
последен стих,
за тебе, мила Ани.
© Живко Енев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления за красотата!