Светът замръзна,
но чувам тишината
и гръб обърнах
на бягството и самотата.
Един момент,
за който да се сещам,
от радост тръпна,
при всяка наша среща.
Със теб е друго,
някак по-различно,
приятно, лудо,
искрено и лично.
Сърцето бие
за твоите целувки,
това сме ние
без никакви преструвки.
Една искра,
запалена вовеки,
една мечта,
сънувана от всеки.
Един човек,
преглътнал стари рани,
последен стих,
за тебе, мила Ани.
© Живко Енев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
