28 окт. 2020 г., 08:41

Крастави Магарета

804 0 0

Две крастави магарета –

едното във България,

а другото в Бавария,

живеят мноого надалече,

но туй не ще попречи

 да се надушат  двете

души, с възторг обзети.

А  после почват някак

с копитата да тракат

и комплексарски да реват,

сякаш живи ги дерат.

Едното прави се на кон,

а другото дори на слон,

примигат мило със очи 

магарета, излъчващи лъчи,

 магарета кат аз и ти.

Едното куцо и дръгливо,

с липсващо копито криво,

разказва как в галоп,

без всякаква умора и без стоп,

конете всички победи,

надмина и шампионите дори

и тъй, куцукайки от крак на крак,

се просна на земята пак,

а другото върти, върти уши,

от глад примряло е дори,

но то боклуци не яде,

 а само райски плодове.

И ти недей мисли, че има краста,

намазано е с златна паста,

а кривите очукани подкови,

дизайнерски и чисто нови,

ръждясали, дори изгнили,

придават му хвърчащи сили.

Две крастави магарета –

едното във Бавария,

а другото в България,

накрая двете се събраха

и ден и нощ на свобода реваха,

а после някак изведнъж

едното хвърли къч на мъж,

магарето събрат прогони

без извинение, без дума да отрони,

хич не можейки да го понася,

с гняв и злоба се отнася.

Някакво си никакво магаре

къв приятел, къв другар е?

Толкова противно и омразно,

ей магаре, краставо, проказно,

моето ниво не стигаш,

твойте круши бързо да обираш!

Мен така ме заблуди,

мислейки магарешки дори,

и едва сега...  разбирам

с кви магарета да се събирам…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Клажер от Килиджевци Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...