Две крастави магарета –

едното във България,

а другото в Бавария,

живеят мноого надалече,

но туй не ще попречи

 да се надушат  двете

души, с възторг обзети.

А  после почват някак

с копитата да тракат

и комплексарски да реват,

сякаш живи ги дерат.

Едното прави се на кон,

а другото дори на слон,

примигат мило със очи 

магарета, излъчващи лъчи,

 магарета кат аз и ти.

Едното куцо и дръгливо,

с липсващо копито криво,

разказва как в галоп,

без всякаква умора и без стоп,

конете всички победи,

надмина и шампионите дори

и тъй, куцукайки от крак на крак,

се просна на земята пак,

а другото върти, върти уши,

от глад примряло е дори,

но то боклуци не яде,

 а само райски плодове.

И ти недей мисли, че има краста,

намазано е с златна паста,

а кривите очукани подкови,

дизайнерски и чисто нови,

ръждясали, дори изгнили,

придават му хвърчащи сили.

Две крастави магарета –

едното във Бавария,

а другото в България,

накрая двете се събраха

и ден и нощ на свобода реваха,

а после някак изведнъж

едното хвърли къч на мъж,

магарето събрат прогони

без извинение, без дума да отрони,

хич не можейки да го понася,

с гняв и злоба се отнася.

Някакво си никакво магаре

къв приятел, къв другар е?

Толкова противно и омразно,

ей магаре, краставо, проказно,

моето ниво не стигаш,

твойте круши бързо да обираш!

Мен така ме заблуди,

мислейки магарешки дори,

и едва сега...  разбирам

с кви магарета да се събирам…